Аз страдам


Аз страдам. И в самозабвението на труда,

и в саморазяждането на покоя, -

     на битието в зноя,

на извънсветовни блянове в студа -

     кога летя, когато падам,

     аз страдам.

 

     Издигам ли се - дигам се, под мен

     по-страшна бездната да зине;

литна ли стремглав надоле устремен,

     душа копней на светло да почине.

     И винаги напред, и всякога надиря...

     Аз вечно диря.

 

     И страдам. Аз презрях

радостите на живота. Страдам

в доброто ясно - в тъмен грях

когато падам,

аз страдам.

 

     И търся. И в страдание живот се изхаби,

да търся - все страданието, може би.